от HELEN » 13 Мар 2010 19:06
Калинка, историята ти не е ли от книгата на Филип Янски "Изумителна благодат" или от някая друга книга, че ми е много позната?
Какво трябва да прави с враговете си?!
Трябва да се стремим да им показваме първо Божията любов в нас, а най-добре ще го направим, като показваме обичта си към самите нас. Селдователно, ако те имаш някаква нужда ние трябва веднага да им се притечем на помощ! Трябва да ги накараме един вид те да не ни мислята за врагове, защото да познаят, че ние сме ги отписали като такива. Трябва да ги уважаване, да не проявяваме грубости, камоли насилие, тоест всичко трябва да им простим, каквото са ни сторили и да си върнем миналите приятелски взаймоотношения, ако е имало преди това такива.
Много е лесно човек да приеме някого за враг, следователно трябва да победим това чувство, което ни "съблазнява" да видим някого в нашите очи като враг!
А, как става това?! Ние не трябва да се хващаме на всяко един нещо, на всяка една тяхна проява, трябва да приемем, че всеки един, както и ние грешим и не сме застраховани от грешки.
Според мен по-лесно е да не възприемаме някое деяние на някого, като наскърбително и да очакваме човекът да ни поиска прошка, отколкото да му простим!
Ако имаме основание за да очакваме прошка, то трябва да простим. Това не означава, че ако някой дълго време не ни е поискал прошка и не се е разкаял, то ние не трябва да му простим,защото ще започнем да бъдем измъчвани от това чувство, което ще ни влече към омраза и ще ни нарушава диховния мир!
С враговете се постъпва с мъдрост, с голяма любов, а търпимост и най-вече с любовта си към Исус!
А какво ли ще ги правим-еми ще ги зачертваме от спискът си с врагове, доакто останат нула! Това не значи, че трябва да бъдем иязвими спрямо тях и че трябва да се остаяме да ни нанасят още удари, а трябва винаги да бъдем педпазливи, но и предпазливи към омразата и непростителността!