ИМАМЕ ЛИ ПРАВО ДА СЪДИМ

[Слава Костадинова]

"Не съдете зада не бъдете съдени,За-
щото с каквато съдба съдите,с такава
ще ви съдят;и с каквато мярка мерите
ще ви се възмери..."Мат.7/1,2/


" За това,везответен си,о човече,който
и да си,който съдиш другиго;защото в
каквото съдиш другиго себе си осъждаш;
понеже ти който съдиш правиш същото..." РИМ.2/1


" Ти кой си що съдиш чужд слуга?
Пред своя си Господ стои или пада;
но ще стои,защото Бог е силен да го
направи да стои..." Рим.14/4


"А за
мене е твърде малко нещо да бъда от вас
или от човешка съдба съден;но нито
аз сам себе си съдя.Защото съвеста ми
в нищо не ме изобличава;но с това
не съм оправдан,а Господ е който ще
ме съди.За това,нищо недейте съди
преди време,докле да дойде Господ който
ще и да извади на яве скритото в тъмнината,
и ще изяви сърдечните намерения,и тогаз
ще бъде всекиму похвала от Бога..." 1Кор./3-5/

Скоро прочетох един отговор по повод лъжеученията.Бяха използвани много стихове от Стария Завет и някои от Новия за да се докаже че имаме право да съдим.Аз обаче съм приела друго знание което подкрепям с цитати от Новия Завет.Някой може би ще се опита да ми докаже че имам неправилна основа на вярата си и че съм еретичка спрямо Словото.Този някой може би има правото да съди ала аз искам да знам кой дава това право.Очаквам да споделите вашите мнения по този въпрос.

[believer]

Темата за която пише Слава Костадинова ---> Относно лъжеученията и църквите

[HELEN]

Разбира се, че нямаме право да съдим! Бог Е Този, на Когото приандлежат тези правомощия! Съдът също има законото право да осъществява тази процедура!

Трябва да се прави разлика взависимост от наказанието! Да ти въздаде смъртна присъда никой няма тези правомощия, освен Бог!

Когато говорим за съд и съдници трябва да се конкретизираме и на взаймоотношенията ни с околните! Има резлика между даване на съвети и съдене на ближния! Ние имаме правото да съветваме приятелите си, но не и да ги съдим и да ги наказваме!

[prometey]

християните имат право да съдят в църквата.и не само това,те имат пълното право да исискават ред и дисциплина,отчет от духовното ръководство - мотиви,поведение и правилно изразходване на приходите и правилно раздаване на даровете според Словото,духована чистота и чистота на тялото и дома.същото така прозрачност в действията на пастора и дякона,възпитание на децата и израстването духовно в неделното училицте и други подробни*...
при всяко нарушение християните имат право да съдат лично по двама и пред църквата...
стиховета са верни,но са откъснати от контекста,за да станат покривало за греховете на плътсаките християни,шарлатаните,жадни за власт люде и зли човеци...
тази доктрина "да не съдим" е лъжеучение!...

[HELEN]

Аз мисля, че християните са тези, които могат да изобличават човека, ако виждат, че той върши нещо нередно! Не мисля, че човек има право да се превръща свъдник, освен ако не е съдия. Има разлика между изобличение и съдене! Съденето е нещо много крайно, докато изобличаването е малко по-твърдо от съвет! Изобличаването и разкриване на грешки и напътствия за отстаняването им! Съденето е крайна мярка! Човек няма друг изход, не му се дава правото на прошка! Съденето не се възприема като съвет, а като налагане!
Не е удачно хората да съдят, а да показват по между си любов и разбиране! Бог е този, Който ще ни съди и пред Него ще си носим отговорност за действията и мислите си!

[Слава Костадинова]

prometey,не знам как е във вашата църква но ние в нашата на общо събрание избираме съвет на старейшините.На хората за които гласуваме възлагаме пълно доверие за решенията които вземат.Нямаме еднолична човешка власт.Следваме Исусувото слово.Може би трябва да уточниш/според Словото/в кои случаи можем да отидем при брат или сестра за да ги съветваме и начина по който трябва да сторим това.
Самият Господ Исусхристос каза за себе си че не дошъл да съди света а да го спаси./ Йоана.12-47/

[Vlado]

Привет на всички.

Гледам, че някой се е опитал да пусне смислена тема, ама не е успял докрай.

Като начало ще кажа това : - Мога да напиша книга по въпроса, но за да стигнем заедно до смислен и интелигентен, най- вече- правилен отговор, ще ви задам ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ на самите вас (HELEN и Слава Костадинова).

-1- Позицията, че НЕ ТРЯБВА ВЪОБЩЕ ДА СЕ СЪДИ, е нелогична в самата си основа. Защото тя ПРЕДПОЛАГА отсъждането, че нещо е неправилно и нещо- правило, тя-самата е в нарушение на зададеният образец и поставеното правило. Но както виждам вече две жени съдят без проблем на базата „Не съди!”, а това е дисхармонично.

-2- Ако тази теза е вярна, то тогава от самата библия трябва да се махнат ... я да видиииим....ъъ...значи :
- книгата "Съдии"
- книгата "Царе"
- книгата "Второзаконие"
- книгата "Левит"
- книгата "Исая"
- книгата "Еремия"
- книгата "Осия"
- офффф, абе- всичките пророци...
- книгата "Притчи"
*
*
*
*
*
*
*
*
И...това, което ще трябва да остане от ЦЯЛАТА библия е ЕДИНСТВЕНО КНИГАТА „Песента” (Позната като „Песен на песните”)- там, по зададеният критерий от Хелън и Слава няма такъв вид осъждение, въпреки че е спорно.

Но смислените християни не размишляват така. Исус ни остави пример със Себе си. А Той нарече някои хора с доста „обидни” епитети. Също така, обръщам внимание на Йоановата блага вест, където Господ казва : - Не съдете по външен вид, но съдете СПРАВЕДЛИВО! Също така, щриховам само, ВСЯКА ЕДНА книга на т.н. нов завет съдържа ОТСЪЖДАНЕ И ПОСОЧВАНЕ НА ПРАВИЛНИЯТ МОДЕЛ. Без изключение.

Както спомена и Прометей, това учение за не- съденето е ерес, лъжовно и е прокарано от вълци в овчи кожи, желаещи делата им да не получат публичност, а те да продължават да заблуждават- дори и избраните.

*******************

Дотук със темата и щрихите- дано съм ви бил полезен.

Сега един пример. Малко е краен, съжалявам. Хелън, представи си, че те изнасиля. След това, сестро, ти идваш на църква, където аз проповядвам в т.н. „сутрешно събрание”, или „неделно богослужение” (каква глупост са тези думи! ) и се разкрещяваш : - Мръсник! Лицемееер! Изнасилвач! Гад с гад! Змия !

А аз с блага усмивка правя жест на разпоредителите да те изведат, като ти казвам от амвона : - Не съдете, за да не бъдете съдени!
******************
Естествено, първо извинявай за крайността на примера, Хелън, не бих го направил никога с никой, а и едно такова едно деяние ще бъде осъдено и то- жестоко, от Бог, като КРАЕН АВТОРИТЕТ, но ПРЕЦЕНКАТА, ОТСЪЖДАНЕТО, ПРЕЦЕНЯВАНЕТО, дали съм невинен, или трябва да бъда отстранен като служител, принадлежат на Божията общност, учениците на Помазаника.

Иначе, ако няма отсъждане и преценяване, Божиите хора са загубени и лесна плячка в ръцете на всеки вълк в овча кожа.


Слава, НИКОЙ ЧОВЕК НЕ ЗАСЛУЖАВА КРАЙНО ДОВЕРИЕ. Дори и Павел и другите братя в първите събрания, даваха отчет на живота си и бяха ПРЕЦЕНЯВАНИ като достойни и не НЕПРЕКЪСНАТО и ДЕНОНОЩНО. Доктрината за непогрешимост на клира и за наличие на мирянство, което трябва да бъде водено като стадо глупави животни, е заблудителна и е от сатана.

[Vlado]

Като добавка, искам да дам и за размисъл това : Думата "съд" е корен в редица добри думи : раз-съж-давам, от-съж-дам, и идва от "съждон", протобългарска дума, означаваща "преценка", "окачествяване на дадено нещо като зло, неправилно, или добро и правилно" и е свързана с МИСЛЕНЕ, ТРЕЗВ РАЗУМ, БУДЕН УМ И ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА. Тази дума е в основата на т.н. "Събори", на които са заклеймявани първите богохулници и еретици (напр.- Презвитер Козма ни дава сведение за богомилите и ерестта им в такъв сборник).

Тази дума е използвана от Йоан в писмата му, когато той разобличава първите ереси и разпространителите им. Тази дума е давала живот, или донасяла смърт от страна на следновековни владетели, когато са изследвали и преценявали дали някой от поданиците им, им е изневерил и станал покупен шпионин, или е бил верен на господарят си.

И- тази дума е използвана от Господарят на Господарите и Царят на царете, Самото Божие Слово и Единороден Син, когато Той говори за "вярност" към Бог и царството Му "освещаване", "святост", ходене в тесният път.

Редно беше да го доуточня.

[messianic]

"Не съдете зада не бъдете съдени,За-
щото с каквато съдба съдите,с такава
ще ви съдят;и с каквато мярка мерите
ще ви се възмери..."Мат.7/1,2/


" За това,везответен си,о човече,който
и да си,който съдиш другиго;защото в
каквото съдиш другиго себе си осъждаш;
понеже ти който съдиш правиш същото..." РИМ.2/1


" Ти кой си що съдиш чужд слуга?
Пред своя си Господ стои или пада;
но ще стои,защото Бог е силен да го
направи да стои..." Рим.14/4


"А за
мене е твърде малко нещо да бъда от вас
или от човешка съдба съден;но нито
аз сам себе си съдя.Защото съвеста ми
в нищо не ме изобличава;но с това
не съм оправдан,а Господ е който ще
ме съди.За това,нищо недейте съди
преди време,докле да дойде Господ който
ще и да извади на яве скритото в тъмнината,
и ще изяви сърдечните намерения,и тогаз
ще бъде всекиму похвала от Бога..." 1Кор./3-5/

........

здравейте,
поздрави от софия.

горните стихове действително ги има в писанията.
в подобен смисъл е също и йаков 4:11.

в същото време обаче в писанията както на СЗ, така и на НЗ, има и други стихове относно съденето, от които се вижда, че в някои случаи съденето не само е позволено, но даже е задължително.

въпросът е как да примирим стиховете, които говорят против съденето, със стиховете, които говорят в полза на съденето?

също така, в матиея 7:1-2 аз не виждам категорична забрана против всяко съдене, а само против неправедното съдене. защо? защото е казано каква е причината да ни се казва да не съдим. причината е ние самите да не бъдем съдени. и нещо повече, казва се че с какъвто съд съдим с такъв ще ни бъде отсъдено. това за мен означава, че ако отсъдим с праведен съд, тогава и на нас ще ни бъде отсъдено с праведен съд. и обратно, ако съдим с неправеден съд, тогава и на нас ще бъде отсъдено с неправеден съд и с неправедна мярка.

така че, за мен матей 7:1-2 е не толкова забрана, а по-скоро съвет и предупреждение много да внимаваме със съденето, да не би прибързано да осъдим неправедно дадения човек и по този начин самите ние да попаднем под осъждане.

подобно нещо имаме и при римляните 2:1. там се казва, че човек, който съди е без извинение, но не защото съди, а защото прави същия грях, за който осъжда друг човек. следователно, логичен е изводът, че ако аз съм прелюбодеец, тогава нямам право да съдя прелюбодейците. ако аз съм крадец, нямам право да съдя крадеца. и обратно, ако аз не съм крадец, тогава не съм под осъждане, ако съдя крадеца. ако не съм прелюбодеец, не съм под осъждане ако съдя прелюбодееца.

останалите два стиха, дадени по-горе, няма да коментирам, за да не ми стане поста прекалено дълъг.

[Bogomil]

Словото категорично дава да се разбере, че само Бог е и може да бъде съдия. От друга страна, трябва да се уточни какво означава "да съдиш някого". Поради смесване на понятията стават недоразумения. Има хора, които, ако им се посочи нещо нередно в поведението им, имат готов отговор на всичко: "Ти ме съдиш!". С което контрират всеки опит да им се посочи тяхна грешка. Или на деноминацията им.

Не е съдене случаят с Аполос! /Деяния 18:24-27/.
Очевидно, не е "съдене" това, за което е текстът:

Яков 5:19 Братя мои, ако някой от вас се {В изданието от 1940 г. "се" липсва.}ϖ заблуди от истината, и един го обърне,
20 нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.

И в Ез.3:17-21
17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.
18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
19 Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
20 Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
21 Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.


1 Тимотея 4:7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.

Има заповед: "изобличавай" в:
Притчи 9:8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази.
Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

1 Тимотея 5:20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.

2 Тимотея 4:2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.

Тит 1:13 Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

Тит 2:15 Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира.