ИМАМЕ ЛИ ПРАВО ДА СЪДИМ

[messianic]

конкретно във връзка с цитираните стихове в посланията до тимотей и до тит не трябва да забравяме, че тимотей и тит са били хора, на които е била дадена власт от апостола да поставят старейшини и даже да ги изобличават. ето защо, съветите на павел към тимотей и тит аз считам, че не важат за всички християни, а само за по-специални хора.

също и съветите в езекиел са дадени от бога на пророк, в случая на езекиел. от него конкретно бог изисква тези неща, а не от всички израелтяни.

поради горните причини, аз считам, че ако искаме да покажем от писанията, че всеки вярващ има право да изобличава всеки свой брат/сестра във вярата, би трябвало да потърсим други стихове в защита на тази теза. аз не казвам, че е невярна. просто твърдя, че стиховете от езекиел, тимотей и тит не важат за всички вярващи, а само за по-специални хора.

[Vlado]

Здравей, месианик.

За да се достигне до правилната реализация на съденето/ отсъждането, в неговият положителен вид, е необходима правилната основа както в живота на едно събрание, в живота на отделните вярващи/ вярващ, така и в по-глобален план- в съответната част от тялото на Исус. Но днес имаме съвсем сбъркани неща и бих казал, че :
-1- избирането на презвитери и пастири не е от апостоли
-2- "основите" на църквите, или- събранията, не са на канарата Исус
-3- евангелието е друго, Исус- също
-4- компилацията е тотална...

Вследствие, брат, тези, които би трябвало да съдят-преценяват- разсъдят и отхвърлят, просто...къде може да са ?

Бих казал- гонени от системата "Църква", те са считани като врагове, но не са, като непознати, но са братя...

Поздрави от Перник.

[messianic]

Здравей, месианик.

За да се достигне до правилната реализация на съденето/отсъждането, в неговият положителен вид, е необходима правилната основа както в живота на едно събрание, в живота на отделните вярващи/ вярващ, така и в по-глобален план- в съответната част от тялото на Исус. Но днес имаме съвсем сбъркани неща и бих казал, че :
-1- избирането на презвитери и пастири не е от апостоли
-2- "основите" на църквите, или- събранията, не са на канарата Исус
-3- евангелието е друго, Исус- също
-4- компилацията е тотална...

Вследствие, брат, тези, които би трябвало да съдят-преценяват- разсъдят и отхвърлят, просто...къде може да са ?

Бих казал- гонени от системата "Църква", те са считани като врагове, но не са, като непознати, но са братя...

Поздрави от Перник.

здравей, владо,

ако правилно те разбирам, според теб, за да има правилно съдене, трябва да са наред много други неща, които обаче не са наред в днешните християнски църкви.

все пак, имаме писанията, а също и вярата и молитвата.
вярвам, че бог може да ни помогне да излезем от омагьосания кръг, ако подходим с вяра и надежда. може изходът да не е така лесен и бърз, както ни се иска, но не може бог да не ни даде изход, ако наистина търсим на първо място неговата воля, а не нашата си воля.

когато един човек съди друг --- особено когато го прави да речем с груб тон и не съвсем справедливо --- това е нещо като духовен удар с плесница върху човека, който е съден по този начин. това е голямо изпитание за съдения, особено ако счита, че е съден несправедливо. как да реагира в тази ситуация? дали да отговори и той/тя остро на онзи, който го съди или да си даде и другата буза за духовна плесница? ако избере първото, тогава е възможно това да доведе до разцепление между братята и те да станат дори врагове. ако избере второто, пак няма гаранция, че нещата ще тръгнат добре, но съденият поне ще има утехата, че е опитал.

има едно съдене, което като че ли е окуражено в писанията. това е да съдим или преценяваме правилно самите себе си. 1 коринтяни 11:31: а ако съдехме себе не бихме били съдени.

това да съдим себе си е като че ли по-трудно от това да съдим другите. защо? защото ние обикновено сме пристрастни към себе си? даже когато се опитваме да се съдим за нещо, си намираме някакви оправдания. но това да съдим себе си от сруга страна е по-лесно, защото ние разполагаме с пълна информация за себе си, включително за собствените си мисли и тайни постъпки, докато когато съдим други хора, тогава разполагаме с по-малко информация за тях, а понякога и с дезинформация.

така че, онзи, който иска да съди, има възможност да експериментира като съди себе си. ако можем да съдим себе си праведно, ще има и по-голям шанс да можем и другите да съдим праведно.

знам, че горното е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. а ако го направим, тогава може и да не посмеем да споделим с други хора какви присъди сме си дали над самите себе си.

какво ще кажеш по това?

[Vlado]

месианик :

има едно съдене, което като че ли е окуражено в писанията. това е да съдим или преценяваме правилно самите себе си. 1 коринтяни 11:31: а ако съдехме себе не бихме били съдени.
(...)какво ще кажеш по това?

Това, което си написал е безспорно право и добро. Няма какво да кажа, за поучение е . Но адекватно и непротиворечащо с него,Божиите хора трябва да могат да отсъждат спрямо писанията няколко неща:

-1- освен себе си, за което съм съгласен,
-2- словото, което им се проповядва
-3- правотата и истинността, или лицемерието на тези, които "бдят за душите им" и се наричат техни "лидери" и "водачи."

Забележи, месианик, че Исус казва относно опорочаването на един повярвал така : - По- добре за един такъв човек да не се беше раждал- по- добре да вземе воденичен камък и да се хвърли в морето!- и явно има защо.

Защо пиша това. Аз те разбирам, месианик. Има опасност да станем пристрастни съдии- безспорно! Но! Има редица неща, които трябва да бъдат преценени, отсъдени, да бъдат окачествени като зли, или добри, а поради изброените от мен неща, има няколко бариери.

-1- избирането на презвитери и пастири не е от апостоли
-2- "основите" на църквите, или- събранията, не са на канарата Исус
-3- евангелието е друго, Исус- също
-4- компилацията е тотална...

- както написах.

Така че има решили се хора, които са приели РИСКА съдейки себе си и стоейки в смирение да пишат и изобличават лъжците, облекли дрехи на братя, зли вълни , изхвърлящи на повърхността си своята безобразна пяна, безплодни дървета, безводни облации....


Някой трябва да се реши да говори и пише, все пак, и ако е от Бога - ще успее делото му.

Поздрави.

[messianic]

о кей,
нека тогава да се спрем на първата от четирите точки, а именно:
-1- избирането на презвитери и пастири не е от апостоли

сега, в библията пише, че тит например също е избирал презвитери, т.е. старейшини. тит не е бил апостол, но е бил упълномощен от апостол ДА ПОСТАВЯ старейшини.

това да "поставяш" старейшина и да го "избереш" са две различни неща, доколкото разбирам писанията.
ако вземем за пример избирането и поставянето на седемте дякона в йерусалим, ще видим, че апостолите видяха нуждата от такива хора и помолиха вярващите да изберат седем човека, които да отговарят на определени изисквания, посочени от апостолите. когато вярващите ги избраха, апостолите се помолиха за тях и положиха ръце, благословиха ги за делото им и така ги "поставиха". поне аз така разбирам случката.

виждам следната последователност:
апостолите посочват изискванията на които да отговарят хората за определена позиция.
хората избират хора, които отговарят на тези изисквания.
апостолите ги поставят за службата им с ръкополагане и благословия за дейността им.

същото или почти същото според мен важи и за поставянето на презвитери:
първо, апостолите посочват на какви изисквания да отговарят. тези изисквания ниеги имаме в посланията то тимотей и до тит.
второ, хората избират измежду себе си хора, които отговарят на тези изисквания.
трето, апостолите или упълномощени от апостолите хора поставят презвитерите.

тъй като днес обаче нямаме живи апостоли и нямаме упълномощени от апостолите хора, то се пита, какво да правим?
едно от нещата, което може според мен да компенсира липсата на апостоли сред нас е изполването на жребий след молитва към бога. ако помниш, на мястото на юда искариотски апостолите как постъпиха:

първо, установиха нуждата от човек, който да заеме мястото на юда.
второ, посочиха на какви изисквания да отговаря.
трето, хората посочиха двама кандидата, които отговаряха на посочените от апостолите изисквания.
четвърто, апостолите се помолиха на бога да посочи чрез жребий кой от двамата е божият избраник.
пето, теглиха жребий и жребият се падна на матий.

освен това, тъй катко е възможно един избран човек да злоупотреби със своята власт дори ако е запчанл добре, както например беше с цар шаул, то като мое лично мнение твърдя, че е добре да има нещо като срок на служба, след който да се повтори хвърлянето на жребий. и ако жребият отново се падне на същия човек, той да продължи за още един период от време да служи в службата си. може също така, за да се даде възможност и на други да служат, след определено слежене на даден човек, да се даде възможност на друг и така всеки да може да служи стига да отговаря на изискванията за старейшина, посочени в писанията.

поролилнж с ползването на жребий, нищо не пречи църквата редовно да се моли господарят йешуа да изпрати упълномощени от него пратеници, т.е. апостоли, или поне доказани пророци, които да участват в това дело на поставяне на хора на позиции в събранието без обаче да се лишава напълно и събранието от правото да участва в избора.

какво мислиш за това?
какво мислят и другите, които четат?

[believer]

Малко се отклонихме в друга посока и затова пуснах нова тема Новозаветната църква и преместих последните коментари в нея.
Според мен новата тема също е важна и заслужава особено внимание. Моля да ме извините ако с това съм причинил на някого неудобство.

[kalinka]

Малко храна за размисъл, взета от "магазина" на Божието слово (минах и нахвърлях в кошницата някои полезни неща):

6 И рече на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа, Който е с вас в съдопроизнасянето.
7 Затова нека бъде върху вас страх от Господа; внимавайте в делата си; защото у Господа нашия Бог няма неправда, нито лицеприятие, нито дароприятие. /2 Лет. 19гл/.
*** *** ***

54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.
56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
/Лука 12 гл./
*** *** ***
12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си. /1 Кор. 5гл./
*** *** ***
1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите? /1 Кор. 6 гл./
*** *** ***

Не съм "пазарувала" в някакъв порядък, освен в насоката на това, дали можем и би ли трябвало да съдим.

[messianic]

в магазина, в който си пазарувала, винаги има качествена стока, но и разнообразна.
в началото на темата бяха цитирани стиховете против съденето, а сега ти цитираш стихове в полза на съденето.

въпросът остава как да се примирят едните с другите.

[Vlado]

Здравейте пак.

Размишлявах върху темата относно съденето и се молих. Четох словото и ето какво мисля още. Първо ще отговоря на месианик.

Месианик :

виждам следната последователност:
апостолите посочват изискванията на които да отговарят хората за определена позиция.
хората избират хора, които отговарят на тези изисквания.
апостолите ги поставят за службата им с ръкополагане и благословия за дейността им.

Тъй като обаче днес, месианик думата „апостол” означава звание и подиция, а хората, които я носят са „лидери” и „господари” на Божият народ, то самият ти ми кажи : - Как да осъществим нещо толкова просто, като нещата се възприемат изкливено от мнозина? Отделно, нещата, които си написал като начини за избиране на пратеници съм съгласен на първо четене, но има твърде много презумции, идващи от простата, но променяща всичко, човешка намеса в практикуването на написаните от теб и цитирани библейски принципи (от избирането на Матия до поставянето на презвитери ) .

*************
Сега, искм да поставя един важен и ясен въпрос относно темата, касаещ Исая 59.

8 Те не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.

9

Затова правосъдието е далеч от нас

. И правдата не стига до нас; Чакаме светлина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.

10 Пипаме стената като слепи, Пипаме като ония, които нямат очи; По пладне се препъваме като нощем; Всред яките сме като мъртви.

11 Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас.

12 Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, И греховете ни свидетелствуват против нас; Защото престъпленията ни са пред нас, А колкото за беззаконията ни, ние ги знаем.

13 Станахме престъпници и неверни към Господа, И отвърнахме се да не следваме нашия Бог; Говорихме насилствено и бунтовно; Заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи.

14 Затова правосъдието отстъпи назад И правдата стои далеч; Защото истината падна на площада, И правотата не може да влезе, 15 Да! истината я няма, И който се отклонява от злото става плячка; И Господ видя, и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие, 16 Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи.

Аз ви предлагам да размислим върху този текст, защото той по уникален начин разисква връзката между правосъдието и няколко други важни неща. Също и следствието от липсата на определени работи. Представя и Божието отношение към нещата.

Дали това е специфично слово за тогава, времето на Израил по времето на Исая, или можем с ръка на сърцето да си го кажем и за сега?! Нека и размислим относно тук представеното ПРАВОСЪДИЕ в Израил. Нека Бог ни говори.

Нека заедно да размислим, да се молим и пишем.

Поздрави.

[messianic]

Здравейте пак.

Размишлявах върху темата относно съденето и се молих. Четох словото и ето какво мисля още. Първо ще отговоря на месианик.

Месианик :

виждам следната последователност:
апостолите посочват изискванията на които да отговарят хората за определена позиция.
хората избират хора, които отговарят на тези изисквания.
апостолите ги поставят за службата им с ръкополагане и благословия за дейността им.

Тъй като обаче днес, месианик думата „апостол” означава звание и подиция, а хората, които я носят са „лидери” и „господари” на Божият народ, то самият ти ми кажи : - Как да осъществим нещо толкова просто, като нещата се възприемат изкливено от мнозина? Отделно, нещата, които си написал като начини за избиране на пратеници съм съгласен на първо четене, но има твърде много презумции, идващи от простата, но променяща всичко, човешка намеса в практикуването на написаните от теб и цитирани библейски принципи (от избирането на Матия до поставянето на презвитери ).
*************

здравей, владо,

ще ти отговоря само на първата част от твоя пост, която касае онова, което си цитирал от мен.

най-напред, хубаво си направил, че си се молил, защото какви ученици бихме били на господаря йешýа, ако не се молим и не искаме помощ от небето в трудни за нас ситуации, с които собственият ни ум и мъдрост не са достатъчни, за да се справим успешно.

знам за тези „апостоли“, за които говориш, и никога не съм ги смятал за такива, макар че ти и някои други хора може и да сте ги смятали някога за такива. надявам се, че вече не ги смяташ за апостоли на божия син, а за лъже-апостоли. ако имаш дори малко съмнение все още в себе си, че може и наистина да са апостоли, тогава това според мен би било сериозен духовен проблем за теб, който сериозно би ти пречил да намериш по-добрата алтернатива. доколкото мога да преценя отстрани, тази общност с нейните така наречени „апостоли“ не от вчера има погрешни и не-библейски неща. за да се променят там нещата към по-добро, според мен хората в тази общност, особено водачите там, трябва да преживеят сериозна криза и покаяние. какво да се прави, бог ни поправя понякога с наказание и скръб. а ако не ни нанесе такова наказание, знаеш, че може би не ни счита за свои деца.

питаш как да направим нещо толкова просто след като нещата се възприемат изкривено от мнозина? ето как според мен:

1.редовна молитва към бога за помощ и мъдрост, така че да ти посочи добър изход от твоето сегашно изпитание. молитвата трябва да е с вяра, че който хлопа рано или късно ще му се отвори, че бог дори и да забави отговора, ако ти търсиш отговора с цел да му служиш възможно най-добре, в най-добрия според него момент той ще ти даде светлината по съответните въпроси. освен това, когато се молим на бога за напътствие, би трябвало да сме готови и най-неочаквани за нас отговори да получим, включително и такива, които поне в началото може и да не ни харесат. това да се отречеш от себе си, включва и това да си готов да се покориш на най-неочаквани отговори.

2.задълбочено изучаване на онези части от писанията, в които се говори в една или друга степен по най-вълнуващите те проблеми.

3.общение по тези проблеми с повече хора, включително в този форум, защото това също би могло да ти помогне да си изясниш нещата.

по същество, човек, който е скъсал с дадена общност от вярващи, но не е скъсал с вярата си в бога и в неговия помазаник, има следните три варианта на поведение според мен:

първо, да започне да търси друга общност, която повече отговаря на неговите представи.

второ, да се опита сам или със съмишленици да работи за създаването на нова такава общност.

трето, което аз го препоръчвам само като временно решение, да остане като вярващ без събрание или със събрание само най-малък кръг хора.

що се отнася до думите ти: „има твърде много презумпции, идващи от простата, но променяща всичко, човешка намеса в практикуването на написаните от теб и цитирани библейски принципи“, то аз съм съгласен с теб и знам, че ние хората и особено българите сме способни и най-добрите неща да ги опорочим и то не винаги защото сме злонамерени, но понякога и поради злонамереност. от друга страна обаче, ще ти цитирам българската поговорка, която добре знаеш и която гласи: който го е страх от мечки, да не ходи в гората. дори човек да се провали в опитите си, поне може да има утехата, че е опитал и е направил каквото зависи от него.