Предлагам на вашето внимание един текст с мнения и коментари относно десятъка. Текста е сбор от изказвания на различни хора, като смислово е събран, като една цяла статия.
За десятъка
Започвам направо на въпроса: десятъкът новозаветна доктрина ли е или не, пренася ли се той автоматично от Старият Завет или не?
І. Десятъкът в Стария Завет
Каква беше причината Бог да постанови десятъка в Стария Завет? Ето някои пасажи: “Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните. А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане ... Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.” (Числа 18:20–21, 24). От тук се вижда, че причината за да постанови Господ десятъка е отделянето на цяло едно племе – Левитите – за служение пред Бога. Подобно, Бог постанови левитите да дават десятък на свещенниците, които принасяха жертвите и приносите на израилтяните (Числа 18:26–28). Освен това свещенниците вземаха дял от това, което се принасяше от народа, с изключение на всеизгарянето.
Друга причина за даването на десятък беше грижата за бедните: “Когато в третата година, годината за плащане десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят, тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените десетъци и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, ...” (Втор. 26:12–13).
И така, трябваше ли да се дава десятък в старозаветни времена? Без съмнение, това е заповед от Бога!
ІІ. Задължителен ли е десятъкът в Новия Завет?
(Доводи в подкрепа на схващането за даване на десятък в църквата)
Има някои доводи, които се използуват за да се обоснове схващането за даване на десятък сега, в новозаветни времена. Нека ги разгледаме:
1. Новият Завет е по-съвършен от Стария. Ние не сме под закон, а под благодат. Тогава нека даваме повече от 10% щом сме под благодат. Ако старозаветните даваха 10% ние по–малко ли ще даваме?
Звучи логично, нали? Щом сме под благодат, нека даваме повече. Или поне да не падаме под стандарта на даване на старозаветните вярващи. Това е така, стига привържениците на даването на десятък да ни убедят, че десятъкът продължава да важи и в Новият Завет. Стига да ни убедят, че Бог заповядва и в новия Завет да даваме десятък. Но ако не могат да ни убедят в това, ако не могат да посочат текст в Новия Завет в който ясно и недвусмислено да се постановява даването на десятък, тогава става явно, че този довод отпада.
2. Десятъкът е даден преди Закона. Следователно той не е свързан непременно със Закона и оттам – важи и днес. Пасажи за подкрепа: Бит. 14:18–20 – “... И Аврам му [на Мелхиседек] даде десетък от всичко”; Евр. 7:1-2, 4–9.
Истина е, че за десятъка се споменава преди Мойсеевия Закон. Но що следва от това? Значи ли, че ако и Закона да е преминал вече в Христа, то десятъкът не? Тази логика е заимствувана от апостол Павел, който казваше, че обещанието за оправданието чрез вяра не може да бъде отменено от закон даден 430 години по-късно: “И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.” (Гал. 3:17). Но тук става дума за нещо различно – за завет и то потвърден от Бога!
И един въпрос: Мелхиседек ли поиска десятък от Авраама? Не, нали? Авраам доброволно му даде десятък от всичката плячка. Значи тук не става дума за правило или за заповед за даване на десятък, а за доброволен акт на даване. Нека запомним това.
3. Главното оръжие на привържениците на новозаветния десятък: Малахия 3:8–14 “Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете. Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.”.
Да разчленим този пасаж и да го анализираме по съставните му елементи:
3(А). “Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите.” (стих . Защо Бог казва, че тези които не са давали десятък в старозаветни времена Го крадат? Защото по този начин левитите и свещенниците са били лишени от средства за съществуване, и за да преживеят са били принудени за изоставят служението на Божия дом и да търсят препитанието си по друг начин: “После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си.” (Неем. 13:10). Така Бог е бил окраден от дължимото Му служение. Освен това, вярвам, че тук Бог се идентифицира със Своите служители (Мат. 25:45). Недаването на десятък в църквата кражба ли е на Бога сега? Да, кражба е, ако е заповед от Бога, както беше в Стария Завет. Има ли заповед от Исус Христос или от апостолите да се дава десятък? Категорично не! Тогава чия заповед е даването на десятък в църквата – човешка! Нека зададем въпроса по друг начин: Ако оставим Божиите служители на пълно работно време (тези, които по Божия, а не по човешка воля са пълновременни служители) без възможност да преживяват, като не даваме средства в църквата, това ограбване на Бога ли ще бъде? Без съмнение, да!
3(B). “Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми”. (стих 10)
q Първо, десятъците в Стария Завет бяха храна. Тези, които пледират за даване на десятък, обаче го искат в пари. Прякото прилагане на този пасаж (който много често се използува от защитниците на десятъка) е невъзможно и води до противоречие.
q Второ, според този пасаж, десятъците трябва да се носят в Божия дом. Кой е Божият дом по времето на пророк Малахия? Ерусалимския храм. Следователно, ако трябва да изпълним пасажа буквално, трябва да отидем до Ерусалим за да си дадем десятъка! Да не говорим за това, че храма отдавна не съществува. Отново виждаме, че прякото прилагане на пасажа ни води до противоречие. Тогава какво ще кажем за тълкуването му в преносен смисъл? Добре, хайде да тълкуваме преобразно. На какво е преобраз храма в Новия Завет? На тялото на вярващия, нали (Иоан 2:21; 1 Кор. 3:16, 6:19; 2 Кор. 6:16)? Както виждаме, и така не се връзва. За да бъда обективен, обаче, длъжен съм да посоча и едно друго тълкование на храма в новозаветен смисъл: “Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.” (Еф. 2:19-22). И така, новозаветния храм е и Божието обиталище, Божието семейство – църквата, но не църквата като сграда, а като общност от хора, в които се изявява Божието присъствие.
3(C). “Вие сте наистина проклети” (стих 9). Това е един от начините за манипулация на хората да дават десятък – ако не давате, ще бъдете проклети. Защо са били проклети тези, които не са давали десятък в старозаветни времена би трябвало да е ясно – понеже е било заповед от Бога. Всяко неизпълнение на Божия заповед води до проклетия. Както писах вече, в Новия Завет ние нямаме заповед от Господа да даваме десятък. Действува ли обаче подобен принцип и в Новия Завет? Без съмнение, действува: “А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.” (2 Кор. 9:6).
3(D). “... опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.” (стих 10). Това е другия начин за манипулация – с обещанието за благословения. С други думи, хората се подбуждат да дават, с цел да получат! Това не е библейския модел на даване. Освен това, чрез този стих хората се насърчават да упражняват вяра – “дайте си десятъка и вярвайте, че Бог ще ви възвърне многократно даденото”. Не че е лошо да се стимулират хората да ходят във вяра. Порочното тук е, че самите проповедници, пастори и ръководители на църкви не дават пример на ходене във вяра, а предпочитат сигурната почва на финансирането от десятъците на хората, вместо самите те да ходят във вяра и да уповават на Бога че ще се погрижи за тях. 4. Матея 23:23 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате. Можем ли от този стих да приемем, че ни е заповядано да даваме десятък? В стария завет да защото той е бил част от закона. Но дори като част от закона Исус визира че десятъкът определено не е от първостепенно значение. Също така тези думи Исус казва на фарисеите хората, които са живеели под закона. Точно поради това Той ги напътства за да им даде да разберат, че вече въвежда нов закон закона на любовта и благодатта. Ако погледнем този стих и в Лука ще видим че там вече се говори за Божията любов и се говори не “трябва да правите” а “трябваше да правите” Лука 11:42 Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате. Значи можем да приемем, че това напътствие се отнася за миналото какво е трябвало да правят а не сега в настоящето какво трябва да правят. Със сигурност можем да кажем, че и тези два стиха не ни дават основание да приемем, че даването на десятък е заповядано и в новия завет. Както виждаме, доводите на защитниците на десятъка не издържат критика.
ІІІ. Защо не трябва да даваме десятък?
1. Защото не е заповядан от Бога в Новият Завет. Когато се свика първия събор в Ерусалим, ето какво беше посланието към езическите църкви: “Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде.” (Деян. 15:28–29). Тогава защо се налага теготата на десятъка?!
2. Защото десятъкът е част от старозаветния Закон и задължаването ни да изпълняваме макар и една част от Закона ни вкарва под проклетия (Гал. 3:10) и ние вече не сме под благодат. Ако искаме да пазим макар и една част от Закона, то ние се задължаваме да изпълним и целия Закон (Гал. 5:3)! Освен това, Старият Завет преминава в Христа (2 Кор. 3:14).
3. Защото много често по този начин се поддържа системата на разделение на вярващите на миряни и свещенници, която е в противоречие с доктрината за свещенството на всички вярващи (виж 1 Петр. 2:5, 9; Откр. 1:6, 5:10). Защото казват: Както в Стария Завет десятък се даваше на левитите и свещенниците, така и в Новия десятък се дава на новозаветните свещенници. Но, ако наистина всички вярващи в Исуса са свещенници на Бога, тогава те трябва да получават десятък. Но от кого? Сега няма израелски народ, който да дава десятъци? Няма миряни. Или все пак има? Ами тогава (както обича да се изразява един мой приятел) хайде да вземем гумичка и да изтрием от Библията тия стихове, които говорят, че всички вярващи са свещенници на Бога и на Агнето!
4. Смятам, че не е редно да давам десятък, когато хората, които го получават (ръководителите в църквата) са се отклонили от Божиите принципи и не приемат поправление. В такива случаи, подпомагането им финансово е съучастие с тях в делата им. Смятам, че вярващият трябва много добре да следи за какво се изразходват парите му. В света, как се санкционира един вестник например, който не удовлетворява изискванията на читателите си? Ами спират да го купуват!
ІV. Новозаветното даване
Говори ли се за даване в Новият Завет? Да, говори се. Даването в Новия Завет основно е за подпомагане на бедните и даване на Божиите работници.
1. Подпомагане на бедните. Посочено е на много места: Деян. 11:29–30; Римл. 15:25–26; 2 Кор. 9:1.
2. Даване на Божиите работници: Лука 10:4–8; 1 Кор. 9:4, 7-14; 2 Кор. 11:8. Ще каже някой: Аааа, значи все пак трябва да се дава на Божиите работници? Разбира се, че трябва. Казал ли съм нещо против това? Не разбира се. Просто съм казал, че в Новия Завет не е заповядано то да е под формата на десятък.
3. Даване за текущи нужди на църквата. Макар в Новия Завет да не могат да се намерят пасажи за подкрепа на това, смятам че е напълно редно да се дава за посрещане на текущи нужди на църквата – плащане на отопление, осветление, наем на помещение и др. Просто в първи век още не е имало молитвени домове, а вярващите са се събирали по къщите и в храма и затова пасажи в подкрепа на тази нужда липсват.
V Примерът на Господ Исус
Нека видим как се издържаха Господ Исус Христос и учениците Му:
“Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща ... И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата ... И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат” (Лука 10:4, 7–8) Когато изпращаше учениците Си, Господ ги учеше да упражняват вяра – да вярват, че техният Отец ще се погрижи за тях.
“И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика, и някои жени ... и много други, които им услужваха с имота си.” (Лука 8:1-3). Отново виждаме, че Отец се беше погрижил да има някои, които да услужват на Господа и на учениците Му от имота си.
“... защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.” (Иоан 13:29). Явно Господ Исус е правил нещо като събиране на дискус, което може да ни убеди, че събирането на дискус в църквите си е съвсем редно и законно нещо. Но аз не смятам, че Той е подканвал хората да дават. По скоро те са давали доброволно – виж горните два пасажа. Не мога обаче да подкрепя мнението си с пасаж от Словото, защото такъв просто липсва. От пасажа се вижда още, че освен за издръжката на Господа и учениците Му, парите от касата се използуваха и за даване на бедните.
Ппоиска ли Господ Исус десятък от учениците си или от някого? Не. Няма и намек в НЗ за такова нещо. Нещо повече, Той се грижеше не само за Своите нужди и за тези на учениците Му, а дори и за нуждите на народа, който го слушаше - нахранването на 5000-те и 4000-те. Записан е и един интересен разговор с Петър по повод даване на таксата за храма: "Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците? А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни." (Мат. 17:25-26).
Припомням освен това противоречието между Павловия принцип "всеки да дава според както е решил в сърцето си", който противоречи на принципа "всеки да дава 10%".
VІ. Принципи на новозаветното даване
По какъв начин да даваме – това най-добре е показал апостол Павел: “А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилсвате във всяко добро дело;” (2 Кор. 9:6–8). Ето някои важни изводи от горния пасаж:
1. “който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне” (стих 6, виж също и Лука 6:38). Закона на сеенето и жъненето. Без коментар!
2. “Всеки да дава според както е решил в сърцето си ...” (стих 7). Всеки да дава не десятък (не както са му наложили в църквата), а както е решил.
3. “Всеки да дава ... без да се скъпи” (стих 7). Даването трябва да е със щедрост (виж закона за сеенето и жъненето - т.1).
4. “Всеки да дава ... не от принуждение” (стих 7). Не трябва да бъдат принуждавани хората да дават, а те доброволно, с радост да дават.
Приятели, искам само да ви кажа, че не бунтарство ме подтикна да пиша против десятъка. Ако прочетете внимателно ще видите, че аз поддържам даването за издръжка на работниците на благовестието. Самият аз дълго време си давах най-редовно десятъка. Смятах, че щом се проповядва от амвона и се изпълнява от мнозинството от църквата, значи трябва да е вярно. Но някои неща напоследък ме накараха да се размисля и да преценя самият аз от изучаване на Библията дали наистина десятъкът е новозаветна доктрина. Резултатът от размишленията ми по този въпрос са изложени в първият ми постинг по тази тема. Прочетете и размислете сами, не искам да ви оказвам давление.
Бог да бъде с вас! 2 Интересно ми е как бихте коментирали следните стихове:
"Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу. Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част на цената му." Левит 27:31
Ако десятъка е в сила днес, тези стихове важат ли сега и какво означават?
И още един въпрос. В Езекил 44:30 се казва "И първаците от всичките първи рожби от всичко, и всеки принос от всичко, от всичките видове на вашите приноси, да бъдат на свещениците; тоже да давате на свещеника първака от тестото си, за да почива благословение на домовете ви."
"Първаци" означава най-първи или още в началото.
От това следва ли, че трябва да се дава десятък преди доходите на човека да са обложени с данъци и от тях да са приспаднати някакви разходи?
Ако това е така голяма част от християните, които дават десятъка си днес са в грях, защото крадат Бога като дават десятък от крайната си заплата, след като е обложена с данъци, осигуровки и т.н.
Благодаря Ви! 3 Писано е: "законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа" Писано е: "защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон"
Ако по времето на Авраам законът не е бил още даден, и Авраам не е бил длъжен да дава 1/10 на някой свещеник, а по собствено желание(т.е. можел е и да не даде ако иска) е дал еднократно (а не многократно, както принуждават църквиянските членове), тогава имаме ли право да задължаваме някой, който също не е под Моисеевия закон (както и Авраам не е бил) да дава по принуда ежемесечно (а не еднократно, както Авраам) 1/10 на хора, които дори не отговарят на това, което е бил Мелхиседек?
Свещеника Мелхиседек е използван от Бога за да бъде споменат и да послужи за образ на Божия син Исус и за делото на на Божият син Исус в новия (за израилтяните) Божий завет, който завет не е като стария, синайския, завет, а е друг завет. Бог използва случката с Мелхиседек за да покаже кой първосвещеник е по-голям - Аарон или Исус - щом Леви, чрез Авраам, "така да се каже"/Евр 7:9/ (а не в действителност) е дал еднократно 1/10 на свещеника Мелхиседек тогава е ясно, че чина на Мелхиседек е по-голям и съответно Божият Синс Исус е много по-голям свещеник от свещенството на Моисеевия закон, защото е свщеник по Млехиседековия чин, а не по Аароновия. И това е смисъл на това, което казва автора на писамото да еврите. Защото цялото писмо "до евреите" убеждава хората, до които е написано в никакъв случай да не се отдръпват от вярата в Божият син Исус, а да продължават да вярват в Него. В подкрепа на това, че стария синайски завет с Моисеевия закон не ги ползва, автора привежда и това доказателтво, че Исус е по-голям свещеник от свещениците под Моисеевия закон, и че стария синайски завет не върши работа и затова Бог го е определил на "изчезване" и е определил нов, по-добър завет, чрез който Бог спасява и очиства наистина съвестта на хората, за разлика от жертвите по Аароновото и Левиевото свещенство под Моисеевия закон, които не са могли да очистят съвестта на греховния човек. Т.е. целта на писамото до евреите не е да ни накара да спазваме Моисеевия закон и да даваме многократно 1/10 на църквиянски организации, а е друга, да ни увещае да не отстъпваме от вярата в помазаника Исус, Божият син.
Но както казва Йоан: "Не съм аз помазаника", както и Павел казва: "Павел ли се разпна за вас" - така и аз казвам: аз не съм Исус, нито ти си Исус, нито измислените глави на групи хора - пастори, папи, вселенски патриарси и подобни - са Исус, нито разцепените църквиянски протестантски и каквито там организации, които обират парите на хората са Исус, и Той, Исус, няма да мълчи за тези манипулации, чрез лъжливо обвиняване в незпазване на Мойсеевия закон, под който хората всъщност не са, в оня ден, който наближава (Евр 10) и който ден не дошъл 70 год.сл. Исус. (Нито пък стария синайски завет, задължаващ спазване на Мойсеевия закон, свършва чак 70г. сл. Исус.) Затова не може да се дава за пример еднократната случка с Мелхиседек и да се принуждават хората да давата - уж - на Исус (т.е. на религиозни организации или институции) 1/10 многократно.
Ако ти, както Авраам, по собствено желание, без хомота на Мойсеевия закон (Де 15), искаш да даваш 1/10 на потомците на Леви, или на някой свещеник на Бога (като Лена_Д например ) твоя воля, давай. Но нямаш право да задължаваш неоснователно други хора да дават 1/10 на някой.
Ти потомък ли си на Леви? Ако да, можеш, да кажеш, че и ти "така да се каже"/Евр 7:9/ (т.е. не наистина) си дал 1/10 на Мелхиседек от плячката от клането на Авраам. Аз не съм потомък на Леви и не се занимавам с Изарел по плът, защото Изрел по плът не ползва никого, а само вярата в Божият син Исус, чрез когото биваме осиновени от Бога и ставаме братя на Исус и наследници на Бога, по обещание, и деца на Авраам. Всички евреи са по плът деца на Авраам, но само потомците по плът на Леви са приемали 1/10 от плътския Израел, така че ако съм дете на Авраам не мога да бъда задължен да давам 1/10 на някой , който не е като Мелхиседек, понеже съм дете на Авраам, а да не говорим, че Авраам дори не по задължение от Моисеевия закон е дал 1/10 на Мелхиседек, защото Авраам не е бил под закона, понеже пише, че закона е даден 400 години по-късно.
Това, че Авраам еднократно е решил по собствено желание да даде 1/10 от плячката си от клането, на свещеника Млехиседек, не ме задължава да давам 1/10 от доходите си ежемесечно на протестантски организации и институции. (Доколкото зная православните и католическите институции не принуждават членовете си да им плащат данък 1/10.)
Битие 28:17-22 ??? На кого обеща десятък Яков ??? На левитите - не! На свещениците - не! На Бога - да!
Яков, без да бъде под закона (даден много години по-късно), е решил по собствено желание да се обрече, че ако Бог е с него тогава и Яков ще даде 1/10 от всичко на Бога.
Яков не е бил принуден да се обрича, че ще дава 1/10 на Бога. Ние дори не знаем, дали Яков е дал 1/10 на Бога или отново например е излъгал както преди това е излъгал баща си. По собствено желание е пожелал и най-вероятно е дал на Бога 1/10 както е обещал, макар, че не можем да сме сигурни какво точно е станало.
Така и сега ако някой не по принуда - както закона принуждава със страх от наказание, а по собствено желание, без да е заплашен от наказание ако не даде - иска да даде 1/10 на някого то може да даде, но няма основание да принуждава и другите да правят като него.
Ако случката с Яков ще се дава за пример, че сега учениците на Исус по принуда трябва ежемесечно да дават 1/10 на някого тогава също трябва да се карат хората да се обричат, както и Яков се е обрекъл. Не трябва да се изпуска и това, че Яков е използвал камък за възглавница...
Това място не доказва, че учениците на Исус са принудени да дават 1/10 на някого ежемесечно.
Контекста там е, че дори ако някой пропуска факта, че Авраам не е бил под закона (понеже закона е даден 400 по-късно), когато е решил по собствено желание даде еднократно 1/10 от плячката от клането си над онези царе, и по този нчаин да се опитва да прави произволни аналогии за да сложи хомот на учениците на Исус да дават 1/10 данък ежемесечно, а дори не еднократно (какъвто хомот Бог не е сложил), то дори и така той не може да докаже, че учениците на Исус са принудени от Бога да дават ежемесечно 1/10 на някакви (по правило разцепнически) църквиянски организации, били те протестантски или някакъв друг модел.
В новия завет има написани неща, които се отнасят за пари свързани с дейността на Божият народ, но няма принудително събиране на ежемесечен данък 1/10.
Това, че Леви, "така да се каже"/евр/ (а не в действителност), чрез самоволното еднократно даване от Авраам на 1/10 от плячката от клането си на онези царе, на свещеника Мелхиседек, не е основание учениците на Исус - по принуда, а не самоволно като Авраам, - по църквиянски закон, а не без закон като Авраам(понеже закона е даден 400г по-късно), - ежемесечно, а не еднократно като Авраам, - бидейки свещеници (които по тази логика едва ли не трябва да приемат 1/10 данък от несвещеници), а не не-бидейки свещеници като Авраам (защото Авраам не е бил свещеник на Бога, а ученицитие на Исус са всички свещеници на Бога, и Мелхиседек също е бил свещеник на Бога)
та тази описана случка не е основание учениците на Исус да бъдат принуждавани да дават ежемесечно 1/10 от доходите си на някого.
Евр 7:9,10 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама; ЗАЩОТО беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.
ЗАЩОТО Леви е бил, в слабините на Авраам, затова, така да се каже и той, като плътско потомство на Авраам е дал 1/10от плячката на Авраам на Млехиседек. Ако Леви не е бил плътско потомство на Авраам, нямало, така да се каже, да е дал 1/10 на Мелхиседек.
Божият слуга Павел не е казал, че САМО Леви е дал(макар и условно, така да се каже), 1/10 на Мелхиседек.
Най-вече Авраам е поискал и самоволно е дал от плячката си 1/10 на Мелхиседек. Не Леви е решавал дали Авраам да даде 1/10 на Мелхиседек, а Авраам е посикал и е дал, защото Леви още не е съществувал и не е можел да поиска или да не поиска.
Но понеже Леви е плътски потомък на Авраам то може да каже, че и Леви в някакъв смисъл, така да се каже, е дал също тази 1/10. Защото Леви е плътски потомък на Авраам. Павел решава да спомене Леви защото Леви е определено важна фигура по отношение на свещенството, което е било под Моисеевия закон и даването(така да се каже) на Леви на 1/10 на Мелхиседек е добър пример да се изтъкне, че Божият син Исус е много по голям свещеник от свещениците под закона, понеже Исус е свещеник по чина на Мелхиседек, а Аарон и другите са по чин определен от Бога в Моисеевия закон, а не по чина на Мелхиседек. А когато Бог говори за своя помазан цар, който ще наследи вселената и вековете Той НЕ се е заклел така: "Ти си свещеник до века според чина на свещениците, който съм определи под закона"
а се заклева по друг начин: "Ти си свещеник до века според чина на Мелхиседек" (А колко много чина на Мелхиседек е по голям от чина на свщениците под закона, Павел подробно разяснява в евр 7)
Като по този начин Бог поставя помазаника си Исус над свещениците под Мойсеевия закон, понеже Авраам (а също и Леви(който е бил в семенниците му) така да се каже) е дал 1/10 на Мелхиседек, а не Мелхиседек е дал 1/10 на Авраам, а ПО-ГОЛЕМИЯ благославя по малкия, а пък знаем, че Мелхиседек е благословил Авраам, а не Авраам Мелхиседек
- и така Бог е засвидетелствал величието и превъзходството на свещениския чин на своя син Исус и на новото завещание което е чрез кръвта на закланото жертвено агне Исус, която ползва, а не чрез кръв на животни, която не ползва; Исус и безценното (ново за евреите ) завещание което Той ни е завещал при смъртта си, е далеко повече и над свещенството под закона, затова и тези хора (получателите на писмото) вместо да се вторачват в закона, който убива(2Кор3) и който не ги ползва, са увещавани по всякакъв начин да вярват в Исус за да имат наистина полза и да не отидат във вечния огън заради греховете си.
Затова и Леви като плътски потомък на Авраам е използван от Бога за да възвеличи Бог новото си завещание и Своя син заради когото можем да имаме вечен живот.
PS Но разбира се, както писах и по-горе споменаването на думичката "десета" не може да служи за доказатестлво, че трябва ученицит на Исус да бъдат принуждавани да дават ежемесечно 1/10 от доходите си на някого. Ако позволим този произвол, по тази логика могат да бъдат "доказани" най-екзотични идеи и сатаната няма нищо против това щом може по някакъв начин да мъчи и поробва Божиите хора или направо да погуби нечий живот, като го отколони от вярата в Божия син и от Неговата доброта, понеже поради Неговата доброта сме спасени и поради неговата доброта чрез Божият Дух сме освещавани ежедневно, а не чрез спазване на "НАПИСАНОто С БУКВИ, ИЗДЪЛБАНИ НА КАМЪК" (СЛУЖЕНИЕТО НА СМЪРТТА и ОСЪЖДЕНИЕТО) (2Кор3).





