ОТКЪС ОТ КНИГАТА: ХРИСТИЯНИТЕ „ИЗВЪН ЦЪРКВАТА”
Андрю Стром.
Днес ви пиша по една необичайна тема. Понеделник вечерта (31 март) бях поканен в едно християнско радио предаване в Нова Зеландия, за да дискутирам нарастващия брой на християните „извън църквата” на запад – хора, които са напуснали църквите си по различни причини, но все още държат здраво християнската вяра. Беше много интересна вечер, а телефоните загряха.
Този феномен „Извън църквата” толкова много се е разрастнал, че книги се пишат за него. Всъщност, преди една година аз чух, че има ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ подобни християни само в нашия град (Оукланд). И мисля, че същата е ситуацията в целия западен свят. Лично аз влязох във връзка с буквално стотици подобни хора. Учудващото е, че те често са от най-посветените християни – молещи се, проницателни, мислещи дълбоко. Но все пак, те са стигнали дотам да се изморят от „игричките” вътре в църковната система и са излезли от нея. Често те са били въвлечени в нея с години. Даже обикновено са били и различни водачи.
Но сега те напускат. Защо? Това е доста трудно за обяснение от страна на църквите. Обикновените обвинения са често от този вид: „Еди-кой-си е бил наранен и сега има корен на горчивина”. Или пък са „в бунт”. Или пък не участват в екипа. Или са „отстъпили”.
Но ако говорите с тези хора, често ще видите, че те са седяли в църквата в продължение на години и просто не могат повече да стоят и да гледат същата игра. ЛИПСАТА НА БОГ е това, с което се сблъскват – дори и в „най-изпълнените с Духа” църкви. КЪДЕ Е БОГ В ЦЯЛАТА ТАЗИ ДЕЙНОСТ? Със сигурност това не е начинът, не е пътят?
Нови увлечения и програми идват и си отиват, но посредствеността и ЛИПСАТА НА БОГ като че ли продължават завинаги. И много тихо, без никой да забележи, те бавно се измъкват през вратата – с намерение никога да не се върнат. Някои дори ми казаха, че са почувствали Бог да ги „призовава навън”. Други просто са почувствали, че не могат да останат повече. Положението в църквата им е тежало повече, отколкото са могли да изразят с думи.
Много често те са правили обиколки по други църкви, надявайки се, че ще намерят място, където да се почувстват „правилно” по някакъв начин. (Въпреки, че много от тях не са от „скачащите от църква в църква” по природа). Но местата, които посещавали, не изглеждали „по-правилни” от мястото, което са напуснали. И след известно време по-лесно за тях е било да си останат вкъщи с Бог.
Както казах по-рано, повечето от тези хора не са се отказали от християнството. Те са се отказали от днешната църковна система. Хиляди вече са напуснали. И мнозина се чувстват така, сякаш „чакат нещо”.
Някои от тези хора са започнали домашни общения. Или се срещат с други двойки редовно. Но мнозина не се срещат с никого изобщо и считат, че се намират на „пустинно” място – насаме с Бог. (Много познато).
Бях запитан преди няколко седмици от един пастор дали бих се съгласил, че това, което се случва, е „движение от Бог”. Това беше доста радикална мисъл. Много водачи биха помислили обратното. Защото всичко, което води хора извън „тяхната църква” не може да е Бог, нали?
Хмммммм. Това, което аз знам, е: Идеята за преминаване през „пустинята” преди да се влезе в „обещаната земя” е напълно библейска. Всъщност, може да го намерите в цялата Библия. Дори Исус мина през такова време в пустинята.
Но не е възможно да стоиш „сам” завинаги. Някой ден, ако тези хора искат да са част от новото движение на Божия Дух, те трябва да излязат от пустинята и да станат част от „ТЯЛОТО”, което Исус ще събере заедно – „новият мех”, който ще дойде с това ново движение на Бог. Иначе те могат да го пропуснат. Това е голяма опасност.
сигурен съм,че много от вас имат коментари и свидетелства по тази тема.защотo всичко това става наистина значителен проблем в църквата...
